Полезна информация

Дървата се съхраняват нацепени и подредени. След изсушаването им през лятото под въздействието на слънчевите лъчи и топлия въздух тяхната влажност трябва да спадне под 20 % . Сухите дърва за огрев е напукано по крайщата си. Дебелината на дървата трябва да е според камината или печката за която ще се ползват (от 30см до 50см). Най – добрия начин за складиране, при който дървата се проветряват и изсъхват бързо е подреждането им на пластове.

Енергийна и горивна стойност на дървесината за огрев

  1. Калорийна мощност на дървесината

Различават се два вида калорийна мощност на дървесината:

  • Висша калорийна мощност (ВКМ) – / енергийна мощност /

Когато се използува латентната топлина от кондензацията на водна пара съдържаща се в  пушека произведен при горенето. Тази топлина е използуваема само при специални случаи /уреди за конденазация/, понастоящем – само в инсталации използуващи естествена газ.

  • Нисша калорийна мощност (НКМ) – / горивна мощност /

Glossary-of-TermsНе се държи сметка за латентната топлина и в практиката се изразява в стойност която се отчита /или пресмята/.

НКМ обикновено се изразява в kWh/kg ( или kWh/litre, или  kWh/m3 ).

Релацията между двата вида енергия е както следва:

НКМ / ВКМ = 0,9

1.1. Горивна мощност

НКМ на дървесината е свързана съответно с влажността, т.е. с условията на изсушаване (по указателни проби):

  • 1 тон дървесина = 2200 kWh свежа дървесина = 3650 kWh дървесина с 30% влажност
  • 1 тон суха дървесина = 5000 kWh
Биогаз (домашна  от животни) 1 литър  =     10 kWh
Пропан 1 тон      = 12 800
Кам.Въглища 1 тон      =   8 500 kWh
Естествена газ 1 куб.м  = 11,7 ВКМ  (варира)
Дървесина (20% влажност) 1 тон      =  3 900 kWh1 простр.куб.м (широкол.) =  1 500 kWh1 пр.куб.м (широкол) = 150 литра биогаз = 1500 kWh
Електричество 1 kWh    =  1 kWh
1 ТЕП (тон петрол. еквивалент)                =  11 600 kWh

 Горивна стойност на различни дървесни видове

Според Kollmann, енергийната мощност в килокалории на килограм суха дървесина (15% влажност) за някои дървесни видове е следната:

Широколистни:short_sale_glossary

Бук :   4000 – 5000 Бреза : 4200 – 4300
Дъб :  4100 Елша : 4000
Ясен : 4000 Клен : 3850

Средна за широколистните : 4000 kcal/kg

Иглолистни:

Смърч :   4200 –  4500 Борове :         4500 – 4700
Ела :        4300 Лиственица : 4100

Средна за иглолистните : 4400 kcal/kg

1 cal = 4,185 J ; 1 kWh = 860 kcal

1 000 Kcal = 1, 1626 kWh

Както се вижда, иглолистните дърв.видове притежават по-висока горивна мощност спрямо широколистните, но поради тяхната по-малка плътност, рандеманът е по-нисък на база на един пространствен куб.метър. За широколистните, ако се изхожда от плътността – габърът е най-добрата дървесина за огрев, следван от бука, дъба и др. твърди широколистни, а след това от меките широколистни.

Обратно – горивната мощност на дървесината намалява с увеличаване нивото на влажността в нея.

 

Дървесина                                                                           kWh/kg           kJ/kg______

свежа, около 50 % водно съдържание                              2.09-2.32        7500-8400

въздушно суха, 15-20 % водно съдържание                    4.00-4.41        14400-15900

суха субстанция, 0 % водно съдържание                         4.81-5.28        17400-19000

1стер елова дървесина, въздушно суха ~ 350 kg             ~1500 kWh     5.6 млн. kJ

1стер букова дървесина, въздушно суха ~500 kg           ~1972 kWh     7.2 млн. kJ

 

Други горивни материали                                                 kWh/kg           kJ/kg______

каменни въглища                                                               8.70                 31 400

антрацит                                                                                9.05                 32 700

кокс                                                                                         8.12                 29 300

брикети от кафяви въглища                                           5.57                 20 100

дървени въглища – долна стойност                              7.19                 26 000

дървени въглища – горна стойност                              8.93                 32 200

течно гориво – супер леко                                               11.83               42 700

течно гориво – леко                                                           11.14               42 200

течно гориво – тежко                                                        10.21               36 800

газ в бутилка                                                                       14.50               52 300

газ от системата за газификация                                 5.34                 19 300

земен газ – долна стойност                                            9.98                 36 000

земен газ горна стойност                                               11.37               41 000

PP-ManОтносителна горивна стойност на различните дървесни видове

Стойностите са дадени в процент от буковата дървесина, отнесена към обема във въздушно сухо състояние (Приема се стер букова дървесина = 500 kg, стер елова дървесина = 350 kg / Стер = Простр.куб.м/)

Данните са осреднени от 10-12 стойности на различни автори.

Широклистни

Мукина                             115Воден габър                     110Трънка                              110

Черница                            108

Брекина                            105

Джанка                             105

Синя слива                       105

Габър                                104

Глог                                  102

Бук                                    100

Акация                               99

Ябълка                               98

Дъб                                     97

Ясен                                   97

Круша                                96

Явор                                     90Бряст                                    93Орех                                     99

Бреза                                    82

Череша                                86

Офика                                  86

Об. кестен                           85

Платан                                 83

Конски кестен                     76

Липа                                     70

Елша                                    69

Бяла върба                           68

Топола (общо)                    59

Върба (общо)                      56

 

Иглолистни

Тис                                    110Смрика                               90Клек                                    85

Черен бор                           85

Лиственица                        84

Лавзониев лъжекипарис   82

Бял бор                                80Дуглазка                              80Бяла ела                               71

Смърч                                  71

Алпийски бор                     67

Веймутов бор                     60

1.2. Енергийна мощност

Енергийността на дървесината, отнесена към обемната маса при еднаква влажност на дървесината се променя паралелно на специфичното тегло.

Смърча и елата са с висока енергийност,  а бука – с ниска енергийност. Разликите достигат до 10 %.

  1. Тегло на дървесината

Теглото на Простр.куб.м (стера) зависи от реалния обема (от нареждането), от влажността и плътността на дървесината в сухо състояние. При отсичане, степента на влажност на дървесината в % достига най-често 100%, особено при тези в млада възраст и с пореста дървесина.

След зимна сеч, нивото на влажност бързо пада до 40-50% в началото на пролетта и на 20-25% през лятото на следващата година, като облата дървесина изсъхва по този естествен начин по-трудно от разцепената. Необходими са приблизително 2 години за пълното естествено изсушаване на дървата за огрев (оставени на въздух навън).

Разцепени на малки парчета, подредени под покрив, те ще съсдържат 17–18% влага за 1 ½ година.

Тези цифри могат да варират по региони (във функция на температурата и хидрологичното състояние), дървесни видове и целостта на дървата.

При 25% влажност, теглото на 1 стер (пр.куб.м) по дървесни видове е в границите на:

  • габър     : 420 до 480 кг ;
  • дъб            : 380 до 450 кг;
  • бук и ясен : 360 до 450 кг;
  • бреза и клен : 300 до 380 кг;
  • борове : 300 до 380 кг;
  • смърч и ела : 260 до 320 кг.

 

Седем правила за сушене на дървата за отопление

 

  1. Веднага след повалянето на дърветата, дървесината за огрев трябва да се разкрои на еднометрови секции, да се разцепи и да се подреди;
  2. Разкроената дървесина да не се държи дълго време в гората за предварително съхнене без да е добре защитена (изключение – дъб и обикновен кестен);
  3. Дървата за горене след предварителното съхнене възможно най-бързо да се извозят от гората;
  4. Разцепените секции да се нарежат, доразцепят и да се съхраняват под покрив поне 2 години.
  5. Складовете за дърва за горене трябва да са с южно изложение, проветриви, на известно разстояние от почвата и между отделните слоеве дървета да има нужното разстояние;
  6. Допълнително сушене на складираните дърва за горене в сушилня за няколко дни до седмица, спомага за максимално намаляване на влажността;
  7. Незащитени (в гората), не проветриви (в мазе, килер) и без допълнителни разстояния между отделните редове, дървата за горене загубват своята горивна стойност.
  1. Остатъчна пепел от изгарянето на дървесината

Пепелта от екологично чиста дървесина може да се ползува като наторяващо средство (дори в разсадниците). При пониците пепелта отблъсква гризачите. Пепелта от стара дървесина, която е замърсена по някакъв начин трябва под контрол да се извозва до определените за това места (сметища).

Относителен дял на пепелта от дървесината. За чиста (допустима) дървесина – 0.5 до 1.5 тегловни %, като колкото повече е участието на кора и листа толкова по голям е процентът на пепелта. За стара дървесина – 5 тегловни %.



Warning: Parameter 1 to W3_Plugin_TotalCache::ob_callback() expected to be a reference, value given in /opt/lampp/htdocs/darvaruse.com/wp-includes/functions.php on line 3553